Когато си далеч, си част от мен!
Когато си далеч, гласът ти е любимата мелодия!
Когато си далеч, си вълнуваща мечта!
Когато си далеч си любимият ми сън!
Когато си до мен, обичам реалността,
когато си далеч, се сливам с виртуалността!
Когато си до мен изостряш сетивата ми!
Да съм с теб е най-комфортната ми зона.
Щом съм с теб не се страхувам,
имам смелост да рискувам!
Когато съм с теб, съм най-добрата версия на себе си!
Когато си до мен съм цяла, светът е цял, пъзелът е нареден!
Хубаво е светът ни да е цял.
Благодаря, че си до мен!
Искам да избягам от света и да прогоня света от себе си!
Колко още трябва да робувам на живота?
Кога ще изплатя дълга си?
Кога ще изградя себе си?
Кога ще поставя границите?
Докога аз ще съм компромиса и всички ще са приоритета?
Искам да избягам от света или да изградя света наново!
Защо изневерих на себе си и си позволих да се надявам отново?
Нима най-горчивите разочарования не са предизвикани от собствените ни илюзии?
Но как да спра да се надявам? Това не значи ли да спра живота в мен и да го захвърля надалеч?
Искам да избягам от света, но той ме следва все същият, защото аз съм същата!
Защо се чувствам никой?
Аз ли не разбирам или от другите съм неразбрана?
Имам ли право да искам внимание?А кога и как придобиваш право за внимание?
Защо очаквано най-хубавите дни се превръщат в нечаквано най-лошите?
Искам да избягам от света или от самата себе си?
Толкова много въпроси без отговор. А отговорът обикновено закъснява. Идва придружен с извинение. Извинение за възникването на въпроса или може би за късно дадения отговор. Следва ненужна компенсация.
Но кому е нужно нещо от друго време?
Кому е нужно нещо, получено ненавреме?
Кому е нужна стока с изтекъл ссрок на годност?
The day was beautiful
When i met a boy wonderful
I was feeling more safe
and his voice is pleasure for me as a murmuring of wave.
My life is more tasty
and the time is flying so hasty.
That feeling with taste of chocolate
Is great it deserves Guiness certificate.
Every his touching on my skin
makes me feel like a gentle electrical shock and to grin.
When he begins to hug me
and his warmth conquer mug me
The world is going more comfortable for me
like a baby with its mommy.
I need of you as i need of breath
When you are not here that is living death.
I wait to kiss me again
to cure my pain
and to fly from happiness like an air plane.
Искал ли си някога да полетиш като птица?
Мечтал ли си да бъдеш в небесата?
Пожелавал ли си щастието скрито зад усмивката на децата?
Може би си сънувал ангел, който те води в рая.
Но какво всъщност е рая?
Всеки определя сам.
Ще останеш ли в рая, ако ти каже: "Вече нямам какво да ти дам"?
Би ли останал в небесата, когато е буреносно и мрачно?
Би ли летял, когато е студено и страшно?
Събуди се!
Понякога сънищата са кошмари.
И в приказките има лоши герои.
Ти от кои си?
Днес е ден от многото, които са ми като скъп подарък.
Един ден от вечността, в който нашата любов гори като пламък жарък.
Някога Слънцето погледна ме с поглед искрен и много влюбен
и още тога дуелът, който водеше Ледът срещу Слънцето, беше предначертан ато изгубен.
Седем са месеците, двеста и тринадесет дните, в които слънцето душата ми огрява,
бди над мен и в най-тъмните мигове пътя пред мен озарява.
Ако имах право на едно желание, то би било да прекарам всяка секунда с теб,
широко да се усмихваме, да споделяме мечти и целувки навред,
а не само уеб.
Един ден ще се събудя до теб, е ме прегърнеш
и ще знам, че няма да си тръгнеш.
В този ден мечтата ми ще сбъднеш!
Времето лети и отминава,
но любовта ми към теб остава
и с всеки изминал ден по силна става!
Казват, че днес е ден като всички,
но за мен е доста по-специален,
не защото е празник официален,
а защото в съзнанието ми още отекват тези няколко срички.
Това беше първото "Обичам те",
но няма да има последно, заричам се!
И вече 365 дни в годината ми имат смисъл,
и да сме щастливи сякаш някой ни е орисал.
Думите са малко, чувствата - големи,
емоцийте напират, а сме като глухонеми.
Всеки ден казвам ти, че те обичам,
но любовта ми е по-силна от това просто да го изричам.
Думите са малко, чувствата - големи,
не мога да опиша магията само чрез емблеми.
Разстояние голямо между нас стои,
но любов като тази може на всичко да устои!
Винаги си искал да си по-голям
и сега ти казвам, че си от всеки по-значим и по- голям.
Километрите са много,
думите са малко,
но за тези думи разстояние не съществува:
Обичам те!
и още един шанс за промяна се убива.
Всеки ден звъни аларма, за да се пробудиш,
но нямайки желание да се трудиш,
я спираш без да се зачудиш.
Светът е сив , целта неясна,
а времето лети със скорост бясна.
Хора идват,поздравяват,
някои от тях остават,
питат "Как си?",
но по-добре да отминават.
Храната става вид зараза,
но това дори не се явява като повод да й се гледа на нея с омраза.
Дневникът е пълен с ангажименти,
но не сега, животът ми е пълен с други прецеденти.
Слънцето изгрява и залязва,
а празник така и не се забелязва,
само ежедневието е събитието, което се отбелязва.
Щастие - няма, тъга - няма, чувства - няма,
само пропадане в дълбока яма.
Силата е изчерпана,
движенията са ограничени,
хубави и лоши моменти са незабележими, макар и звучни като сирени.
Светът отново ще живее,работи и ще се весели,
а аз отново ще съм човекът, който ще заспи.
Аз съм тук,но душата ми е далече,
защото съдбата така рече.
2768 са километрите, които делят нашите тела,
но душите ни са заедно и това личи не от думи, а от дела.
И колкото далече си ти,
толкова щастие ми подари.
Когато утрото ме връхлети и слънцето заблести,
аз искам да се превърна в птица,
която да отлети
и при теб да се приземи.
Навън е горещо, но на мен ми е студено.
Слънцето за мен грее от далеч,
а сърцето ми бие затруднено.
Всяко вдишване боли като пронизване от меч..
Но погледът е пълен с надежда и очакване,
защото и в най-тъмния тунел има светлина, дори и само като проблясване,
а с края на тунела идва и радостта,
заедно със заслепяваата светлина.
Дали си тук или далече,
дали е ден или нощ,
без значение е вече,
защото те обичам с мощ неизмерима.
С всеки изминал ден съм все по- близо до теб
и чакам заедно да напишем последния куплет.
Някога и аз имах сърце,
но сякаш някой лош човек мене ме прокле.
Някога силно се смеех,но често и на дъното лазех,
силно обичах и мразех
и живота в мен пазех.
Някога светът ми беше рай,
но всичко свърши,всяка песен има своя край.
Някога нараних много хора заради егоистичната ми мечта,
но сега тя ме нарани и не мога да си простя.
Сега самотата е единствената ми спътница,
а душата е в тялото ми скитница.
Сега съм в затвора на съдбата
и не мога да изплувам от мъглата.
Сега живея като някой паразит
като за света съм само реквизит.
Всичко вече се опира до проклетите пари! Показваш му стотачка и вече са влюбени в теб дори.
Питат ме Do you have money?
Аз им връщам No,but I have my honey,
а те се смеят,защото това не можело да ми направи деня sunny,
но аз знам, че точно тези мисли тях ще продъни!
Всеки, който до живота ти се доближи,
иска само и единствено да те нарани!
И след като егоистичните си планове осъществи,
накрая да те унищожи!
Всеки на думи е богат,
но след време ги забравя като развален обяд!
Можем ли да заявим пред всички,че не сме такива
и именно това ни отива?
И сред приятелите егоизма надделява,
всеки гледа само неговия ши**н връх да покорява.
Доста хора само себе си обичат,
заедно с тях опитват се и други да повличат,
но не знаят, че такива хора приятели не могат да се наричат!
Познти са ми всички ваши номера,
опитвате се да ме пре***те и сега.
Поне веднъж бъдете искрени...
хахаха... не можахте,щото сте измислени.
Кой каза шибан тъп зубър?
Но почакай,живота има и дубъл!
Днеска срещам идиот,а утре вече са три
и постепенно простотията започва света да върти
и затова на достйния никога не може да провърви!
Не се страхувам да застана пак на върха,
елате всички и хванете ръката ми,
ще вървим този път заедно през бурята
независимо дали е топло или студено.
Знай, че не си сам.
И ти ли си минал по същия път?
Да,беше си приключение..
предполагам, че трябваше да премина през това, за да стигна до тук.
Ако сред вас все още има хора на това място,
следвайте ме, ако искате да се измъкнете,
Ще ви помогна!
[Куплет 1]
Можеш да прочетеш текста преди да съм го пуснал,
но няма да разбереш думите, преди да ги чуеш от мен.
Не можете да ме спрете!Причинявам болка
с думите и действията си.Винаги изпълнявам казаното!
Не ми пука какво казвате.Правя го за себе си,така че майната му на света!
Без съмнение такъв е писано да бъда..опитайте се да ме спрете
и ще видите, за какво говоря.
А всички вие, които гледате с пренебрежение на мен, ще усетите първи яростта ми.
Не ме питайте, как или защо го правя.
От "Infinite" до "Relapse" все още го мога.
Започнах от заплата, сега ми плащат на час.
Няма да спра докато не умра..
Kойто идва първи, за добро или лошо
е женен за играта,като да те ч***** на Коледа,
неговата дарба е проклятие*, забрави за земята той има желание..
да издигне к*** си от мръсотията и да е** целият свят..
[Припев]
...
[Куплет 2]
Ок,откажете се от игричките с ножици и лайна и намалете глупостите*
В тези думи не трябва да има рима за да разбереш че е рап.
Ти каза, че си крал и излъга през зъби.
Затова майната на чувствата ти, вместо да те короновам, ще те застрелям.
И за феновете, никога няма да ви предам,върнах се.
Обещавам, никога повече няма ди ви оставя и ще спазя обещанието си факттически.
Нека бъдем чесни, последното CD "Relapse" беше "ъъъъ",
може би оставих повече неща в земята.
Спокойно, няма да говоря за това сега.
Казах ви, върнах се и няма да се размотавам наоколо.
Не знам, как пак се озовах долу,като в кръг.Все още се опитвам, да се измъкна от тези лайна.
Мислех, че съм го преодолял,но явно не съм,
тези шибани черни облаци все още ме следват наоколо.
Но е време да унищожа тези демони.
Тези шибаняци сега правят скокове-крикове!
[Припев]
...
И не мога, да живея повече така.
Ще започна от днес,ще се измъкна от тази клетка.
Ще се изправя,лице в лице с демоните.
Открих смисъла и стъпих на земята.
Преживях достатъчно,дойде ми до гуша.
Време е да върна живота си обратно, сега.
[Куплет 3]
Беше мое решение да се изчистя,направих го за мен.
Разбира се, може би и заради вас.
Върнах се, чисто нов помогнахте ми, да видя през..
и дори не разбрахте, какво направихте,повярвахте ми.
Минах през Ада,а сега съм тук и размахвам среден пръст.
Мисля, че имам сълза в окото.Чувствам се като крал
на моя свят,хейтърите паднаха, като пчели без жила-мъртви са..
Без повече войни и драма, обещавам ще се фокусирам върху музиката и бащинството.
Тържествено се заклевам, че ще подобря живота на дъщерите си.
Няма с какво да ме спреш.
Начина по който се чуствам е достатъчно силен, да отида в клуба.
Вдигнах летвата.Преди бях твърде зает, да гледам в звездите, сега се целя в луната..
чувтствам се страхотно и..
[Припев]
Тя имаше тяло на модел.Беше висока,стройна,с перфектно изваяни форми.Лицето й беше най-нежното,което може да съществува,а сините й очи и дългата тъмно руса коса,оформена на небрежни къдрици,допълваха идеалния барби вид.Винаги се обличаше стилно и модерно-обувки на висок ток в тон с чантата и колана,прилепнали дънки и блуза или рокли в пъстри цветове.Тя не само беше красива,а и умна.В гимназията беше най-добрата ученичка и сега в университета продължаваше да учи със същата страст и жажда за успех,а в свободното си време не засядаше пред компютъра на Фейсбук,като повечето нейни съвременници,ами четеше книги,много книги.
Тя беше Виктория.Родена и отраснала в малко градче в Родопите,беше получила добро възпитание и огромна подкрепа и съдействие от родителите си във всички нейни начинания.След приемането й в най-престижния университет в България,Виктория вече живееше в София,далеч от тях и от всичките и близки и приятели.Въпреки всички трудности в новия и живот,тя срещна много нови хора,изгради нови приятелства,привикна към големия град.Родителите й липсваха много,но всеки ден разговаряха по телефона и им разказваше за всичко случило се през деня,за новите приятели,за новия и начин на живот.Другата упора и бяха книгите.С тях тя се откъсваше от реалността,учеше се да мечтае и се усъвършенстваше.Виктория беше доволна от живота си и всеки ден намираше причина да е щастлива.Един ден причината беше нова грамота или постижение в университета,друг ден бяха забавленията и лудориите с приятелите й,разговор с родителите си,които толкова много обичаше,или среща с тях макар и много рядко,някоя нова модна придобивка също я ощастливяваше.Разбира се,срещнала бе и трудности,и нещастия в живота,но сега те бяха забравени,защото тя бе щастлива всеки ден.Много момчета се опитваха да се доберат до нея и таяха истински чувства,но Виктория не допускаше никой до себе си,защото се страхуваше да не бъде отново наранена,както беше станало при първото и силно увлечение.В Гимназията тя имаше връзка с момче 1 година по-голям от нея,като в тази връзка тя беше многократно лъгана и наранявана,а след разкритата му изневяра се разделиха.Понякога си позволяваше приятелство с момчета,но успяваше да се предпазва от големи любовни чувства.Имаше моменти,в които започваше да чувства по силно влечение към някой приятел,но веднага след като осъзнаеше,че навлиза в опасни води се отдръпваше.
Един ден в края на юни,слънцето протягаше своите лъчи и задушаваше с горещината си,а Виктория вървеше по оживените софийски улици,щастлива от постигнатите резултати на изпитите и отнесена от мисли за бъдещата си доходна професия,когато телефонът й иззвъня и привлече вниманието й.Беше непознат номер:
- Здравейте,Виктория Петрова ли е на телефона? – обади се непознатия глас от телефона.
- Да,аз съм – отвърна Виктория учудена.
- Имате ли родители с имена Маргарита Петрова и Даниел Петров?
- Да.Защо? – промълви тя като у нея се надигаше онова чувство,когато очакваш нещо голямо да се случи,а мислите и отлетяха към факта,че днес не се е чувала с родителите си.
- Много съжалявам,но трябва да ви уведомя за смъртта им в пътна катастрофа на магистралата за София.И двамата са починали на място,а труповете им са намерени…
Ръцете й изгубиха силите си и тя изпусна телефона.Краката й се подкосиха и затрепериха,всичко в нея замря.Силите й напълно я напуснаха.Тя се опря на най-близката стена и се свлече.Сякаш всичко около нея не беше реалност,а сън и тя беше само наблюдател.Отказваше да го приеме.Не се знае колко време е стояла там,неподвижна и взираща се в нищото,но накрая се озова в къщата на приятелката си Вирджиния,заобиколена от другите си приятели.Вирджиния я беше намерила на улицата и с много усилия я беше завела в дома си,а след това се беше свързала с всички приятели и близки на Виктория.
На погребението,Виктория вече осъзнаваше,че е изгубила най-важното в живота си.През целия ден се беше отдала на безнадежден плач,докато сълзите и гърлото й не пресъхнаха напълно.Остана и само премрежения поглед в точка и глухите за всичко и всички уши.От този ден живота й претърпя един голям обрат.В началото тя беше едно тяло без душа,откъснало се от света и прекратило всякакъв контакт с хората,извършващо еднотипни,повтарящи се действия на ядене и спане.След като излезе от това състояние на летаргия,отново я налегна болката.Тя беше изпепеляваща и дълготрайна.Точно тя не и позволяваше да стъпи отново на краката си и да вкара живота си в ред.И именно,за да си възвърне силата и радостта в живота тя посегна към алкохола.Започна всяка вечер да излиза по барове и дискотеки и да злоупотребява с алкохола,защото това я утешаваше и й носеше наслада,на която отдавна й бе забравила вкуса.След като се напиеше до неузнаваемост,всяка вечер различни хора си я прибираха.Една вечер,докато стоеше на бара в един нощен клуб и пиеше поредното си алкохолно питие,до нея се доближи едър мъж с гъста брада.
- Здравей красавице,изглеждаш ми самотна.
- Не ми трябва никой! – отсече твърдо Виктория
Непознатият мъж се доближи до нейното ухо и заговори тихо:
- А знаеш ли,че имам нещо,което ще ти помогне да се почувстваш неописуемо щастлива?
- Какво е това нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа – каза мъжът,като протегна ръка и я поведе към пустата уличка зад заведението,където извади пакетче с бял прах и започна да й обяснява как да го използва,но преди това поиска да си заплати за това удоволствие.От този момент тя вече беше зависима от наркотиците.
Животът й навлезна в един нов етап,свързан с пълното пропадане на личността й.Целеустременият й,устойчив и упорит характер се беше изгубил сред болката,алкохола и наркотиците.Вече я нямаше страстта към книгите,прекъснала си беше образованието.Не я интересуваше нищо друго освен как да си притъпи пронизващата я болка.Ежедневието и се състоеше от отпити за намиране на пари за дрога,единствените й приятели бяха дилърите,а всички останали през нейните очи и бяха врагове.Настъпи цялостното й духовно сриване.След натрупване на много неплатени сметки я изгониха от жилището й.Вече беше бездомник,живееше на улицата,спеше на пейките и оцеляваше чрез кражби.Много скоро перфектният и външен вид се съсипа и заприлича на клошар.
По време на една от кражбите си,Виктория срещна любовта.Макар и да изглежда невъзможно за човек,интересуващ се само как да си набави дрога,това беше факт.Любовта беше по слаба от нуждата от наркотици,но все пак съществуваше и оказваше своето влияние върху нея.
Денислав я видял да краде и склонил да не я издава при условие,че му разкаже защо краде.Виктория му разказала всичко – за живота на улицата,за наркотиците,за родителите й.Те се засичаха още няколко пъти в същия магазин и постепенно поставиха началото на една трудна връзка.В него тя откри нещо много истинско и красиво,откри упора и подкрепа,откри любовта,но тя се държеше грубо с него поради наличието или липсата на наркотици в организма й.Колкото и да беше груба,колкото и глупости да вършеше под въздействието на наркотиците,тя усещаше онова привличане към Денислав,което преди категорично отхвърляше.Сега обаче тя не го спря,а му се отдаде.Това чувство я накара отново да живее,а Денислав беше човекът,който я измъкна от дълбоката яма,в която пропадаше повече и повече с всеки изминал ден и това го правеше,защото и той не беше безразличен към нея.Именно той я принуди да посещава сбирки за наркозависими,подложи я на лечение,намери й работа.Макар че тя многократно го нараняваше и злепоставяше като удовлетворяваше нуждата си от наркотици и не се придържаше към лечението,той продължаваше да й помага всеки ден да се завърне към живота,защото Денислав вярваше в силата на любовта.И след 2 години борба с наркотиците се случи чудо.Виктория се излекува благодарение на тази магия наречена любов и упорития и търпелив характер на Денислав.Сега тя отново мечтаеше.Завърна се и страстта й към книгите и четенето и отново си постави за цел да завърши висшето си образование.Виктория отново претърпя промяна в живота си и се преобрази в друга личност- в пъти по-силна,с непоклатима воля,с огромна жажда за успехи и живот,след като беше загубила година и половина от него.И ето че след 4 години тя завърши образованието си,получи мечтаната от нея работа на счетоводител.Беше щастливо омъжена за Денислав и бременна с първото си дете.
И ето,че животът отново ни повежда по двата си основни пътища – на щастие и тъга и ни показва,че дори и розовото има 2 нюанса- тъмнорозово и светлорозово и независимо кой нюанс са розовите ви очила винаги може да се сменят с противоположния,така че не си мислете,че моментното ви състояние е вечно.
