2768км. любов

  Аз съм тук,но душата ми е далече,
защото съдбата така рече.
2768 са километрите, които делят нашите тела,
но душите ни са заедно и това личи не от думи, а от дела.
  И колкото далече си ти,
толкова щастие ми подари.
  Когато утрото ме връхлети и слънцето заблести,
аз искам да се превърна в птица, 
която да отлети
и при теб да се приземи.
Навън е горещо, но на мен ми е студено.
Слънцето за мен грее от далеч,
а сърцето ми бие затруднено.
Всяко вдишване боли като пронизване от меч..
  Но погледът е пълен с надежда и очакване,
защото и в най-тъмния тунел има светлина, дори и само като проблясване,
а с края на тунела идва и радостта, 
заедно със заслепяваата светлина.
  Дали си тук или далече,
дали е ден или нощ,
без значение е вече,
защото те обичам с мощ неизмерима.
С всеки изминал ден съм все по- близо до теб
и чакам заедно да напишем последния куплет.